НЕСБЪДНАТА ПРИНЦЕСА ДАТСКА (една възможна версия)

И пак плета. Плета и си мисля, мисля и плета. За моя Хамлет мисля, докато седя и плета в монашеската килия. В манастира съм, Офелия съм и плета, докато мисля. Или мисля, докато плета. Дните се нижат, като плетката. Младостта ми се ниже пред очите ми... Ден след ден, бод след бод. Що неща изплетох! А Хамлет все го няма. В Англия е...

Аз плета, той следва своя план... Ден след ден. Да, разказа ми той за плана си. С цялата си ярост за възмездие ме запозна. Красива ярост, силна! Да, влюбих се в моя Хамлет. И сега плета, а дните се нижат... Мисля си за татко, как ме питаше загрижен, сигурна ли съм, че искам Хамлет. Да! И никой друг! Питаше ме дали да не почакам, да се поспра, дали не го намирам малко много увлечен в това отмъщение, дали не каза даже фанатичен, според татко. Не! Силен мъж е Хамлет, целенасочен, справедлив! – това съм аз, а татко ме погалва по главата и въздъхва: Ами ти, момичето ми, ти какво ще правиш? Той ми дава сили, ще го чакам – казвам.

Хамлет! Все така в Англия, за очите му мисля, за косите му, ръцете... За волята му също. И плета, дните се нижат. Питам се понякога, той защо избра мен? Нали си има цел, нали ще отмъщава? Ще гони справедливост. Заради чистото ми сърце, така ми каза той, прегръщайки ме тогава. Чиста, необременена от скрити намерения и подмолни мисли си, Офелия. Така ми каза Хамлет, моят Хамлет, който още отмъщава, следвайки своя план, в Англия.

Дните отминават, младостта ми отминава. Ето я Елизабет, мисля си, връстничка ми е, вече се омъжи, има и дете... Аз чакам и плета. Ето я Антония и тя... В градината ни, баловете, ухажорите...

Защо така се случи, мисля си, защо се бави? Няма вести нито за успех на плана му, нито за провал. Знаем само че е в Англия. А дните си вървят. Аз чакам и плета. Дали само чакам, мисля си, каква е ползата от мен, освен изплетеното, давам го за бедните, стоейки тука в манастира... Понякога си мисля, че затова съм тук, за да му вярвам и да го подкрепям. Да плета и да му вярвам, ден след ден! От това ли има нужда той, това достатъчно ли е, се чудя. Някой, аз, Офелия да е зад него. Да му вярва дълго и на сляпо, на доверие. Без да преценява, без да критикува. Много се проточи! Пък и как, като детайли за намеренията му да отмъсти съвсем не знам. Подкрепям, без да знам. Подкрепям моя Хамлет! Това какво е, майчина любов? И пак

плета, а мислите се нижат... Това ли му е нужно, вярата ми само, вместо мен? Затова ли аз съм тук в килията, а той е в Англия? Той вярва ли ми, мисля си, има ли други жени, леки жени, мисля си, докато отмъщава за баща си. И, ако да, кой вярва в мен, кой ме подкрепя да го чакам... Да бях си останала вкъщи... Ах, Хамлет, като вихър ме увлече силата ти! Храбростта ти, толкова целенасочен, този план да отмъстиш, гнева. Увлече ме, а планът е за друго, не за мен. И чакам. Чакам ред. Дали не сбърках, мисля си, дали не беше по-добре да се задоволя с по-малко? По-сигурно, по-мое? Не знам, плета. И лошото сега, когато татко си отиде, че вече никак няма как да променя нещата. Кой да каже сега: Хамлете, много се проточи твоята одисея, а моето момиче заслужава друго, не да гние в манастира! Кой ще му го каже, като татко си отиде. Сама съм, само с чакането. И с плетивото, с мислите. И пак плета, можех ли да повлияя плана му, нали ме е обичал, можех ли? И щеше ли да бъде същият Хамлет, ако отстъпи? Заради мен. Да смени реда, първо аз, неговата Офелия, после отмъщението. Чудя се. Какъв е неговия план за мен, тогава, чудя се. Да чакам? Докога? Кое е най-важното за Хамлет, чудя се, да успее планът му? Да отмъсти? Да въздаде справедливост с или без моята подкрепа, нали така, казвам си. Без моята обич, тя не е на дневен ред. Ще дойде, може би, до нея, когато получи желаното възмездие. Затова го няма, затова е в Англия. Сякаш векове. А моите сили свършват, вести няма, татко се спомина също. Не идват новини, дори и малки знаци, да се вкопча, че мисли за мен, за да поддържам вярата си. Нищо! И плета. Заложница на любовта си сякаш виждам в огледалото. Безкрайното търпение убива вярата ми. Но както и да се почувствам в еднообразните ми дни Хамлет все така го няма. Ако ще съм жива ще трябва все някого да има, нали така?

Къде е Хамлет? В Англия, дали пък не се е върнал вече в Дания? Не знам. Как върви планът му, успява ли? Не знам. И после, казвам си, дори и да успее. Какво следва? Ще дойде да ме вземе. За царица на победата му. Да споделя триумфа, ще ми се услади ли тази победа, мисля си? Тези мисли ще ме тровят пак, нали? Какъв триумф, чия победа, над кого? Триумф след битката на Хамлет, битка срещу друг, заради себе си. Или триумф на моята битка, битката със себе си, заради друг, заради него?

Плета и казвам си, за моята битка силите ми свършват. Причините и те... загубих битката, а друго нямам. Монахините прибраха куките за плетене, но езерото е все така достъпно. Така че свърши се, това е.